Кой е Коста Паница?

Роден  е на  12 май 1858 г. в семейството на търговеца Атанас Хаджиниколов  от Велико Търново. В семейството има  още 6  деца. Един от тях приема фамилния прякор на дядо си  -  Паница - и всички постъпили като него.

Роден  е на  12 май 1858 г. в семейството на търговеца Атанас Хаджиниколов  от Велико Търново. В семейството има  още 6  деца. Един от тях приема фамилния прякор на дядо си  -  Паница - и всички постъпили като него.

Коста учи в класно училище "Св. Кирил". Много млад участва в подготовката на Априлското въстание.  Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пеев, Иваница Данчев и със съдействието на брат си, търговец в Румъния, успява да купи оръжие и да го прехвърли  в Русе. След това, по съвета на Стефан Стамболов, се връща вж Търново и обикаля селата, за да пали искрата на бунта. След неуспеха на въстанието минава Дунава към Влашко и се записва в четата на Филип Тотю.

Коста Паница участва в Сръбско-турскатя война от  1876 година, където проявява храброст и е награден с орден за храброст.  Същата година постъпва в Пехотното юнкерско училище в Одеса. Включва се в Българското опълчение и  с предния отряд на ген. Гурко се сражава край Стара Загора и Шипка. Получва орден за храброст "Св. Георги".

От 1878 година Коста Паница е доброволец при прочистването на Родопите от турски банди, а от 1879 г. - в милицията на Източна Румелия. След това той  продължава образованието си  във военно училище в Петроград, завършва юридическия отдел на Николаевската академия, а от 1882 година е в  Българската княжевска войска.

От 1885 г. героят от Шипка  е председател на Българския  македонски  централен ревоюционен комитет "Искра".  Целта  е да се вдигне въсание в Македония, където

участват и Филип Тотю, Захари Стоянов, Герги Жеков и др.
По-късно Коста Паница се премества в Пловдив, където взема дейно участие в борбата за съединението на България и Източна Румелия, а през същата година  участва и в Сръбско-българската война.

След войната  Паница става постоянен член  на Главния военен касационен съд в София. Отношенията му със Стефан Стамболов постепенно охладняват, защото  Коста търси съмишленици и пътища за  изгонване на Фердинанд от България. Заловени са две телеграми на руския посланик и майор Паница за заговор срещу Кобурга. За това

майорът е осъден на смърт.  Коста Паница  отказва да подпише молба за помилване, защото всичко, което е правил  е на ползу роду и по зова на сърцето си. Присъдата му е изпълнена на16 юни 1890 година.

Колко ли са хората, които знаят името и историята на този голям българин? Автор: Албена Иванова